"СИНДРОМ НА ЕМОЦИОНАЛНАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ" от П. Четелязов

Модератори: vionbg, Radi_Angelov

"СИНДРОМ НА ЕМОЦИОНАЛНАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ" от П. Четелязов

Мнениеот monkilok » Пон Дек 26, 2011 8:13 pm

СЕН

Новелата “Синдром на емоционалната недостатъчност” (с работно заглавие „Фрагменти Project“) събира голяма част от моите късове тийнейджърско писане. Първия текст се нарича “Имаго”, а работното му заглавие беше „Фрагменти“. Имаго идва от латински и означава образ. В психологията наричат така подсъзнателния прототип на отношенията с околните, изграден още в детството. В ентомологията думата е название на последната фаза от развитието на някои насекоми – тогава те са оформени като възрастни индивиди и могат да се размножават. Смисълът, който заглавието на моята проза носи, е застинал между двете определения. Написах “Имаго” през 2001. Тогава бях на 19 години. Съдбата бе разкъсала магическия пашкул на детството, а аз зарязах дрипите му в Пловдив и заживях в Студентски град. Там за първи път осъзнах реалните измерения на емоционалната импотентност, която се шири сред посткомунистическото ни общество. Наложи се да се боря срещу клишетата на възпитанието, които просто не ми вършеха работа. И не бях само аз. Всички се лутахме, за да открием себе си, без да имаме адекватна отправна точка. Прозата “Имаго” е вдъхновена от този период и е провокирана от реалността, в която съществувахме, без да приемаме. Първото издание на “Параноя” бе публикувано от „LiterNet” през 2007 година. Кризата бе преживяна и описана значително по-рано. Неин катализатор бяха депресиите, които ме гризяха по времето на “Имаго”. Двата текста имат много общи внушения – идеи скицирани от първата и възпламенени във втората проза. В този смисъл епилогът на “Параноя” е и откровена кулминация за “Имаго”. Захванах се да сглобявам “Синдром на емоционалната недостатъчност” в началото на 2010 година. Новелата обединява преработените “Имаго” и “Параноя”, в които вградих някои по-нови сингли, консумирани от списанието „MyLife” и вестник „Анонс“. Публикуването на книгата е своеобразен snapshot на вече повехнали емоции, порив за освобождаване от един груб стил и еволюирането му в нещо друго, вероятно не по-малко недодялано. Според мен именно откровението е истинското предизвикателство. Ето защо съм длъжен да спомена, че текстът е наивен и тежък, вдъхновен е преди всичко от първичната суета, депресиите клишета и някои осъзнати комплекси.

Из рецензията на Здравко Попов:

"Наистина, не си представям човек, който би понесъл дразнещо маниерния тон на всеки ред… авторът се показва като човек фанатизирано настръхнал срещу всякакво битие и фактически срещу човешкия род изобщо... Подобна неудържима злост... не е ли присъща на посредствен човек... така се пише книга, която държиш да си четеш сам... първата потребност на шута е да направи всички около себе си на шутове... при автора няма „дотам", тия свинства са нескончаеми... не се сещаме за отврат, която да е спестена за четящия... Ръкописът би бил доста полезен като алтернативна наказателна мярка спрямо особено закоравели рецидивисти: "Осъждате се на година и половина лишаване от свобода, респективно на прочитане ръкописа "Фрагменти". Имате право да изберете..." Ние избираме година и половина в Пловдивския затвор."

Прочети на http://chetelyazov.wordpress.com/

Изображение
monkilok
 
Мнения: 1
Регистриран на: Пон Дек 26, 2011 7:58 pm

Назад към Проза

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron