ГОВОРЕЩО КУЧЕ - МИХАИЛ БУЛГАКОВ

Модератори: vionbg, Radi_Angelov

ГОВОРЕЩО КУЧЕ - МИХАИЛ БУЛГАКОВ

Мнениеот Radi_Angelov » Чет Ное 21, 2013 1:24 pm

ГОВОРЕЩО КУЧЕ

Всеки си има свой подход към културната дейност.
Руска пословица


С влаковете винаги е така: пътува, пътува и току се забие в някой толкова затънтен край, че там няма друго освен гори и културни дейци.
Такъв един влак се забил на някаква гара на Мурманската жп линия и изплюл някакъв човек. Човекът останал на гарата точно толкова, колкото и влакът - три минути - и си заминал, но последствията от посещението му били неизброими. Човекът успял да притича през гарата и да лепне два афиша: единия на ръждивата стена до камбаната, другия на вратата на невзрачната сграда с табела:

КЛУБ НА ЖП-ТО

Афишите предизвикаха на гарата вавилонско стълпотворение. Хората дори се качваха един другиму на раменете.

Минувачо, спри! Побързайте да видите!
Само веднъж, след което заминават за Париж!
С разрешение на началството.
Прочутият каубой и факир ДЖОН ПИРС

Със своите световни номера като: ще танцува с ки¬пящ самовар на главата, ще мине бос по натрошено стъкло и ще легне с лице върху него.
Освен това по желание на уважаемата публика ще бъде изяден жив човек, ще има и сеанси на говорене с корем. В заключение ще бъде показано прорицаващо говорещо куче или чудото на XX век.

С уважение, Джон Пирс - бял маг
Вярно: Председател на управата на клуба


* * *

След три дена клубът, който побираше обикновено осем души, побра четиристотин, от които триста и петдесет не бяха негови членове.
Надойдоха дори селяни от околните села и клиновидните им бради надничаха от балкона. Клубът боботеше, смееше се и гълчавата в него се вдигаше отгоре надолу. Като птиче изпърха слух, че ще бъде изяден жив предсе¬дателят на местния профкомитет.
Телеграфистът Вася седна на пианото и под звуците на „Тъга по родината" пред публиката застана каубоят и маг Джон Пирс.
Джон Пирс се оказа хилав човек в трико с телесен цвят, обсипано с пайети. Той излезе на сцената и изпрати на публиката въздушна целувка. Публиката му отговори с ръкопляскания и вопли:
- Почвай-ай!
Джон Пирс отстъпи крачка назад, усмихна се, а ру¬мената балдъза на председателя на управата на клуба изнесе на сцената кипящ тумбест самовар. Председателят, седнал на първия ред, се изчерви от гордост.
- Вашият самовар ли е, Федосей Петрович? - зашеп¬на възхитената публика.
- Моят - отговори Федосей.
Джон Пирс хвана самовара за дръжките, стовари го на един поднос, а после вдигна цялото съоръжение на главата си.
- Маестро, моля - туш - каза той глухо. Маестро Вася натисна педала и тушът заподскача по клавишите на разстроеното пиано.
Като мяташе мършави крака, Джон Пирс затанцува по сцената. От напрежението лицето му стана кръв червено. Самоварът громолеше с крачета по подноса и плюеше.
- Бис! - кънтеше клубът.
След това Пирс показа и други чудеса. Той се събу и тръгна по натрошеното гарово стъкло, после легна с лице
в него. Последва антракт.

* * *

- Яж жив човек! - взе да вие театърът. Пирс сложи ръка на сърцето и подкани:
- Моля желаещия. Театърът замря.
- Петя, излез - предложи нечий глас от страничната ложа.
- Брей, че умник - отговориха пак оттам, - ти излез.
- Та значи няма желаещи? - попита Пирс и кръвожадно се усмихна.
- Върни ни парите! - избумтя нечий глас откъм бал¬кона.
- Поради липса на желаещ да бъде изяден номерът се отменя - обяви Пирс.
- Хайде сега кучето! - крещяха в партера.

* * *

Кучето ясновидец се оказа на вид най-невзрачен пес от породата помияр. Джон Пирс застана пред него и отново подкани:
- Моля желаещите да разговарят с кучето да се качат на сцената.
Като лъхаше тежко на изпитата бира, председателят на клуба се качи на сцената и спря пред песа.
- Моля, задавайте въпроси.
Председателят помисли, пребледня и сред мъртвата тишина попита:
- Кученце, колко е часът?
- Девет без четвърт - отговори с изплезен език песът.
- Божке! - изписука някой на балкона.
Селяните взеха да се кръстят и като се блъскаха един в друг, вмиг опразниха балкона и се разотидоха.
- Слушай - каза председателят на Джон Пирс, - виж какво, мой човек, казвай колко ти струва песът?
- Но моля ви се, другарю, песът не ми е за продан - кученцето е учено, ясновиждащо.
- За две десетачки даваш ли го? - заинати се предсе¬дателят.
Джон Пирс отказа.
- Три - каза председателят и си бръкна в джоба.
Джон Пирс се колебаеше.
- Кученце, искаш ли на мен да слугуваш? - попита председателят.
- Желаем - отговори песът и се изкашля.
- Пет! - изрева председателят.
Джон Пирс изохка и склони:
- Хайде, вземете го.

* * *

Следващият влак откара нагостения с бира Джон Пирс. Същият отнесе и петте десетачки на председателя.
Следващата вечер клубът отново побра триста души.
Песът стоеше на естрадата и замислено се усмихваше. Председателят се изправи пред него и попита:
- Е, скъпи милорде, как ти хареса при нас, на Мурманската железопътна линия?
Но милордът остана абсолютно безмълвен.
Председателят пребледня.
- Какво ти става? - попита той. - Да не онемя случайно?
Песът и на това не пожела да отговори.
- Той с глупаци не разговаря - обади се злорад глас откъм балкона. Всички прихнаха.

* * *

Точно след седмица влакът изтърси на гарата някакъв човек. Този човек не разлепи никакви афиши, а стиснал под мишница чантата си, тръгна право към клуба и попита за председателя на управата:
- Тук при вас ли има говорещо куче? - попита собственикът на чантата председателя на клуба.
- При нас - отговори председателят и се изчерви, - ама кучето се оказа фалшиво. Дума не обелва. Оня е бил мошеник. Говорил е с корема си вместо него. Изгоряха ми паричките.
- Та-ака - каза замислено чантата, - пък аз, другарю, съм ви донесъл тук едно документче - уволняват ви като завеждащ клуба.
- Но защо? - ахна смаяният председател.
- Ами защото вместо да се занимавате с културна дейност, сте превърнали клуба на панаир.
Председателят наведе глава и пое документа.
Radi_Angelov
Site Admin
 
Мнения: 483
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 2:17 am
Местоположение: Варна

Назад към Проза

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron