///

Модератори: vionbg, Radi_Angelov

Мнениеот Hammill » Вто Ное 08, 2005 1:18 am

Люлката се поклаща над бездна. Заглушавайки шепота на вдъхновените суеверия, здравият разум ни говори, че животът е само зирка светлина между две идеално черни вечности. В чернотата им няма никаква разлика, но в преджизнената бездна ни е присъщо да се вглеждаме с по-малко смут, отколкото в тази, към която летим със скорост четири хиляди и петстотин удара на сърцето в час. Впрочем познавах един чувствителен младеж, страдащ от хронофобия и спрямо безкрайното минало. С терзание, направо паническо, той гледаше домашния филм, заснет месец преди раждането му, и виждаше познатия си свят, същите мебели, същите хора, но си даваше сметка, че още го няма на този свят, че никой не забелязва липсата му и това не тежи никому. Особено натрапчив и страшен бе видът на току-що купената детска количка, застанала пред вратата със самодоволната неподвижност на ковчег; количката бе празна, като че „при превръщането на времето в мнимата величина на миналото” (както сполучливо се изрази младият ми читател), бяха изчезнали дори костите му.

Владимир Набоков,
из Други брегове
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Одисеас Елитис, Частен път

Мнениеот bogpan » Пон Ное 28, 2005 3:55 pm

Одисеас Елитис, Частен път

В оскъдната Гърция, която ни е останала, единственото, което все още можеш да сториш, е да се молиш на твоите богове. Какви богове? О, та те са много. Почти толкова, колкото е населението на страната. На два метра под земята или над одрасканата стена в съседство с теб, те бдят нащрек. Със счупени носове, със строшена ръка, с леко позеленяло от патината на времето наметало или с вишнево по раменете и поглед, който не се спира върху теб, а продължава по-нататък. Изглеждат замислени и наведени сякаш държат въдици, които са самите нишки на живота ни. И всичко това в навечерието на големи събития, които не знаеш дали ще се случат някога.

То е сякаш един втори ден се разсъмва вътре в първия. При което ти виждаш как онова, което до преди малко е придобивало особена тяжест в живота ти, се свива, олеква, изчезва и на мястото му не остава нищо друго, освен една девойка, която едва докосва земята, държи панер с цветя и върви към теб без никога да те достига.

Какво ли може да символизира едно такова напълно откъснато от всекидневните интереси видение? Ако кодът, който използвам, е верен, той гласи: „Добре си бил сътворен, човече, без никаква причина“. Или по-скоро: „Причината, поради която си бил сътворен, е именно тази: да доказваш и ти с живота и делата си, човече, че всичко може и трябва да се случва без никаква причина. Да се извършва т а к а, като се извършва цялото сътворение“.

Само че, за да разбереш това, трябва да стигнеш далеч.

http://balkani.dir.bg/index.php?b=issue ... 2003031005
Всяко време си иска нещото

Защото варварите днес ще дойдат.
А те се отегчават от сложни красноречия.
"В очакване на варварите"
К.Кавафис

http://bogpan.hit.bg/Delta.gif
bogpan
 
Мнения: 237
Регистриран на: Сря Сеп 01, 2004 12:56 pm
Местоположение: София

Мнениеот Hammill » Пет Дек 09, 2005 10:01 pm

Когато демонът ходи по земята като ревящ лъв, той ходи в облик, който може да привлече малцина освен диваци или ловци. Но когато е докаран, пригладен и излъскан според модата, когато е преситен от порока и преситен от добродетелта, когато е станал безчувствен към мъката и безчувствен към блаженството, тогава независимо дали се занимава с убиването на духа или с разпалването на духовете, той е демон в истинската си същина.


Чарлз Дикенс
из "Тежки времена"
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Вто Фев 07, 2006 11:42 pm

В драмите на Шекспир могат да се срещнат тук таме и кратки пасажи в проза, ето един от тях, касаещ отношението на алкохола към секса :D :

А пък за оная работа, сър, там питието хем ни напира, хем ни възпира. Засилва искането и отслабва моженето. Така да се каже сър, има двусмислено отношение към онуй другото. Хем го разпаля, хем го проваля. Хем го насъсква, хем го отблъсква. Убеждава го и го разубеждава. Кара го да се държи и да си лежи, само двусмисличи и се отмята, докато ни простне да спим на земята!


Шекспир
Макбет,
второ действие, трета сцена.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Calypso » Чет Фев 09, 2006 5:00 pm

Точно в десятката! Това Шекспир може да го е писал само от личен опит!
Да, никак не са за завиждане мъжете.... :D
Calypso
 
Мнения: 43
Регистриран на: Чет Сеп 15, 2005 12:27 pm

Мнениеот Hammill » Вто Фев 21, 2006 2:52 pm

Ето как Гьоте деликатно въвежда хищническата природа на жената - само с една "тънка, дебнеща бръчица", а и готовността на мъжа да стане жертва (или инструмент!): "О, защо не можех да бъда царят от слонова кост!".

ФРАНЦ:
"Когато се сбогувах с епископа, тя беше при него. Играеха на шах. Той бе твърде милостив, даде ми да целуна ръката му и ми каза много неща, които изобщо не чух. Защото гледах съседката му, тя би впила поглед в дъската, сякаш замисляше решителен удар. Около устата и бузата й трепкаше тънка, дебнеща бръчица. О, защо не можех да бъда царят от слонова кост!"

Йохан Волфганг Гьоте
Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Вто Мар 14, 2006 3:24 pm

Ето един текст на Борхес, остарял с десетилетия, който много добре описва симптоматиката на "съвременното" (!!!) писане на "литература" (!!!), толкова добре, че чак да му стане смешно на човек:

Според Борхес и според една Китайска енциклопедия животните се подразделят на:

а) принадлежащи на императора
б) балсамирани
в) опитомени
г) прасенца сукалчета
д) сирени
е) животни от басните
ж) улични кучета
з) включени в настоящата класификация
и) такива, които се държат като обезумели
к) неизброими
л) нарисувани с тънка четчица от камилска вълна
м) други
н) глупави
о) такива, които от далеч изглеждат като мушици

цитирано по:
Мишел Фуко, "Думите и нещата"
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Предишна

Назад към Проза

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron