///

Модератори: vionbg, Radi_Angelov

///

Мнениеот Hammill » Вто Сеп 13, 2005 6:18 pm

///
Последна промяна Hammill на Вто Мар 14, 2006 5:41 pm, променена общо 2 пъти
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот orange_juice » Вто Сеп 13, 2005 10:10 pm

утре почвам тази книга, стои ми на лавицата от една седмица.
после ще ти кажа.
orange_juice
 
Мнения: 516
Регистриран на: Чет Авг 26, 2004 7:46 pm

Мнениеот Hammill » Вто Сеп 13, 2005 10:14 pm

tristessa написа:утре почвам тази книга, стои ми на лавицата от една седмица.
после ще ти кажа.


Разкош! Няма да съжаляваш, поне доколкото съдя по начина, по който на мен ми е повлияла.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Пон Сеп 19, 2005 11:40 am

Достоевски, из "Бесове"

Срещнах Кармазинов, "великия писател", както го величаеше Липутин.
Беше твърде ниско и надуто старче, впрочем не повече от петдесет и пет годишен, с доста румено личице, с гъсти побелели къдрички, изскочили под кръглото му цилиндрично бомбе и засукани около малките му чистички розови ушенца. Чистичкото му личице бе не дотам красиво, с тънки, продълговати, хитро свити устни, с малко месест нос и остри, умни, малки очички.
Когато се срещнахме, той се бе спрял на ъгъла на улицата и внимателно се оглеждаше. Забелязвайки, че го наблюдавам с любопитство, той с медено, макар и малко кресливо гласче ме попита:
- Бихте ли ми казали, как най пряко да изляза на улица "Бикова"?
- "Бикова" ли? Ами че то е ей тука, съвсем наблизо - викнах аз с необичайно вълнение - все направо по тази улица и после втория завой в ляво.
Проклета да е тази минута: аз май се бях смутил и гледах раболепно! Той моментално го забеляза и разбра всичко, т.е. разбра, че зная кой е той, че съм го чел и че съм благоговял пред него от малък и че сега съм се смутил и гледам раболепно.
И ето че стана онова, което никога няма да забравя. Той внезапно си изпусна мъничкия сак, който държеше в лявата си ръка. Впрочем това не беше сак, а някаква кутийка или по-скоро чантичка, всъщност не знам какво беше това, но знам, че май се впуснах аз да го вдигам.
Напълно съм убеден, че не го вдигнах, но първото движение, което направих бе неоспоримо; да го прикрия вече не можех и се изчервих като глупак. Хитрецът моментално извлече от обстоятелствата всичко, което можеше да се извлече.
- Не се безпокойте, моля ви - очарователно рече той, след като вече добре видя, че няма да му вдигна торбичката, вдигна я сам, все едно че ме изпреварваше, кимна още веднъж с глава и продължи по пътя си, оставяйки ме да стоя като последен глупак. Все едно, че аз я бях вдигнал. Около пет минути се смятах опозорен навеки, но наближавайки към дома на Степан Трофимофич, изведнъж се разсмях. Срещата ми се видя толкова забавна, че веднага реших да развлека с разказа си Степан Трофомович и дори да му изиграя цялата сцена.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Вто Сеп 20, 2005 2:01 pm

Една заповед в мен:
- Копай! Какво виждаш?
- Хора и птици, води и камъни!
- Копай още! Какво виждаш?
- Идеи и мечти, светкавици и призраци!
- Копай още! Какво виждаш?
- Нищо не виждам! Нощ, мълчалива и гъста като смъртта. Сигурно е смъртта!
- Копай още!
- Ах! Не мога да премина през тъмната междинна стена! Викове чувам и плач, чувам криле на другия бряг!
- Не плачи! Не плачи! Не са на другия бряг! Виковете, плачът и крилете са твоето сърце!

Никос Казандзакис, из "Аскетика"
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Чет Сеп 22, 2005 11:26 am

Аз съзирам пред очите си червеникавото поле наоколо, пирамидите, лавата, мъртвата змия на уличното платно, размазана от автомобилна гума, виждам застиналите в очакване лешояди, орхидеите, буйно разцъфнали по телефонните жици, виждам огромните, прилични на гъби шапки на мексиканците, техните бели памучни ризи, бакърената им кожа... Мексикански пазар! Всичко ми напомня някакъв цветен филм: живописно е, много е живописно и в действителност има минути, в които човек изпитва буквално страх. Отнякъде вони на умряло куче. Деца с голи задничета седят върху купища нечистотии, върху отпадъци от гнили плодове. Стоката е поставена направо върху земята – аз и сега я виждам: боб, грах, орехи и някакви неизвестни за мен плодове; между тях захаросани лакомства, по които пъплят мухи, риба, разлагаща се под жаркото слънце. Наблизо дърводелец сковава детски ковчези – евтини и груби – и ги трупа на камара. Пълно е с великолепни цветя, но ароматът им така и не се усеща – където не вони на мърша разкапваща се под слънцето, вони на клоака.
В това разложение има нещо демонично, някакво проклятие, което превръща всичко, което би могло да цъфти и ухае, в смрад, гнилота и разплутост.

Макс Фриш, из "Щилер"
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Чет Сеп 29, 2005 8:24 am

Имам най-миролюбиви убеждения. Желанията ми са: малка колибка, сламен покрив, едно хубаво легло, вкусно ядене, мляко и масло, много свежи цветя под прозореца, няколко хубави дървета пред вратата, и ако Бог поиска да ме направи напълно щастлив и да ми достави радост, да видя на тези дървета обесени около шест-седем от моите врагове. С трогнато сърце преди смъртта ще им простя цялата несправедливост, която са ми причинили в живота. Да, човек трябва да прости на враговете си, но не преди те да бъдат обесени.


Хайнрих Хайне, из "Мисли и приумици"
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Пет Сеп 30, 2005 12:36 pm

Тлъст плъх изщапука в единия край на криптата и размести камъчетата.
Тези приятели не се церемонят много-много с тук блаженопочившите. Глозгат кокалите наред, пет пари не дават на кого са. За тях трупът си е най-обикновено месо, е, малко развалено. А сиренето тогава какво е? Труп на мляко. Бях чел в онази книга Пътуване в Китай, че според китайците белите хора смърдели на мърша. Кремацията е за предпочитане. Ама църквата е страшно против нея. Подливат вода на конкуренцията. Търговците на едро, най-вече на горелки и открити холандски пещи. По време на чума. Изкопите с негасена вар, за да разложат заразата. Ами камерите за убиване на болни животни. Защото пръст си и в пръст ще се върнеш. Или погребение в морето. Къде е тази кула на безмълвието, дето парсите. Изкълван от птиците. Значи става в земя, огън и вода. Казват, че най-приятно било да се удавиш. Виждаш целия си живот в един-единствен мигновен проблясък. Но това не те връща обратно към него. Ала погребение във въздуха не става. Да те пуснат от летателна машина. Чудя се дали вестта бързо се разчува, когато дойде нов покойник. Как ли са подземните комуникации? Нали от тях всичко научаваме. Няма да се учудя. За тях това си е храна, редовен порцион. Как мухите го накацват, още преди да е предал Богу дух. Така се е разчуло и за Дигнъм. Те не се дразнят от миризмата. Соленобяла мека трупна каша: миризма и вкус като на сурова бяла ряпа.

Джеймс Джойс, из "Одисей"
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Съб Окт 01, 2005 10:05 am

М’сю Пиер, вече надянал бяла престилка (под която странно се подаваха кончовете на ботушите), грижливо си избърсваше ръцете с пешкира, като поглеждаше спокойно и благожелателно наоколо. Щом заместник-управителят свърши, той хвърли пешкира на асистентите си и пристъпи към Цинцинат.
Разлюляха се и замряха черните квадратни мутри на фотографите.
- Никакво вълнение, никакви капризи, моля - изрече м’сю Пиер – преди всичко ще трябва да съблечем ризката.
- Сам – каза Цинцинат.
- Точно така. Вземете ризката. Сега ще покажа как трябва да легнете.
И м’сю Пиер се стовари върху ешафода. През публиката премина шум.
- Ясно ли е? – попита м’сю Пиер, скочи и заоправя престилката си (отзад се бе развързала, Родриг помогна да я вържат). Мда. Пристъпваме. Светлината е малко ярка. Ако обичате... Ето така, благодаря. Още може би съвсем мъничко... Чудесно! Сега ще те помоля да легнеш.
- Сам, сам – каза Цинцинат и легна по очи както му бяха показали, но начаса си закри тила с ръце.
- Ей, че глупаче – каза отгоре му м’сю Пиер – че как ще мога така... (Да, дайте след това веднага кофата.) И изобщо защо е това стягане на мускулите, няма нужда от никакво напрягане. Съвсем свободно. Ръцете си прибери, моля... (Дайте.) Съвсем се отпусни и брой на глас.
- До десет – каза Цинцинат.
- Не разбирам, приятелче? – май попита м’сю Пиер и добави тихо, като вече почваше да стене: - Дръпнете се малко, господа.
- До десет - повтори Цинцинат, разперил ръце.
- Аз още нищо не правя – произнесе м’сю Пиер с някакво странично дрезгаво усилие и вече пробяга сянка по дъските, когато Цинцинат гръмко и твърдо започна да брои. Единият Цинцинат броеше, а другият Цинцинат вече бе престанал да слуша отдалечаващия се звън на ненужното броене – и с неизпитана дотогава яснота, в началото дори болезнена по своя наплив, но после препълнила естественото му веселие, си помисли: „Защо съм тук? Защо лежа?” И като си зададе този прост въпрос, отвърна си с това, че се надигна и се огледа.
Наоколо всичко бе странна бъркотия. През кръста на все още въртящия се палач прозираха перилата. Сгърчен на стъпалото, повръщаше бледият библиотекар. Зрителите бяха съвсем, съвсем прозрачни и вече не ги биваше за нищо, и всички поемаха нанякъде един през друг – само задните нарисувани редове (от зрители) си оставаха на място. Цинцинат бавно се спусна от подиума и тръгна по меката смет. Настигна го многократно намалилия се Роман, той бе и Родриг:
- Кво правите! – хъхреше той, подскачайки – Не може, не може! Не е честно спрямо него, спрямо всички! Върнете се, легнете! Нали лежахте, всичко беше готово, всичко беше свършено!
Цинцинат го отстрани и той унило възкликнал, отскочи, вече замислен за собственото си спасение.
Малко бе останало от площада. Подиумът отдавна бе рухнал сред облак червеникав прах. Последна профуча някаква жена с черен шал, понесла умаления палач, подобно някоя личинка. Нападалите дървета се бяха проснали без всякакъв релеф, а останалите, още прави, също плоски, с изрисувана сянка по стеблото за илюзия за заобленост, едва се удържаха с клони за разкъсващите се мрежи на небето. Всичко се разкапваше. Всичко падаше. Винтов вихър подемаше и завърташе прах, парцали, боядисани трески, дребни парченца от позлатен гипс, картонени тухли, афиши; летеше суха мъгла. И Цинцинат тръгна сред праха и падналите вещи, сред трепкащите платна, насочил се натам, където, съдейки по гласовете, стояха същества, подобни на него.

Владимир Набоков, "Покана за екзекуция" (финалът).
Една от най-великите книги на всички времена.
Последна промяна Hammill на Пон Окт 03, 2005 10:12 pm, променена общо 1 път
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Съб Окт 01, 2005 4:11 pm

Читателю! Мелодията, която дочувах, се състоеше от звуците на играещи деца и само от тях, а въздухът бе толкова кристален, че сред омарата от слели се гласове, величествени и миниатюрни, отчуждени и същевременно вълшебно близки, прямодушни и дивно загадъчни, понякога слухът различаваше сякаш напълно освободен, почти членоразделен взрив от светъл смях или пък удар на ракета, изтрополяване на ролер в тротинетка, но то бе твърде далеч долу и окото не можеше да забележи никакво движение по тънко гравираните върху сякаш медна плоча улици. Застанал на високия склон, бях ненаситен за музикалната вибрация, за припламванията на отделни възгласи върху фона на равномерното боботене и тъкмо тогава ми стана ясно, че пронизващо безнадеждният ужас не е този, че Лолита не е до мен, а че гласът й не е в този хор.

Владимир Набоков, из "Лолита"
(финалът)
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Пон Окт 03, 2005 4:11 pm

Л

ЛАВРИ – Пречат на съня.
ЛАДИЯ – Всяка лодка, в която се вози жена. „Ела в моята ладия!”
ЛАКОНИЗЪМ – Език, на който вече никой не говори.
ЛАНГУСТА – Женската на омара.
ЛАТИНСКИ – Естествен човешки език. Разваля почерка. Ще ви е от полза само за да прочетете надписите по обществените чешми. Пазете се от латински цитати – те винаги крият нещо лекомислено.
ЛЕБЕД – Пее, преди да умре. С крилото си може да счупи човешко бедро. Камберийският лебед не е птица, а човек наречен Фенелон. Мантуанският лебед е Вергилий. Пезарският лебед е Росини.
ЛЕНТАТА (на почетния легион) – Надсмивайте й се, но се стремете да я получите. При връчването човек винаги трябва да казва, че не я е искал.
ЛЕС – Подтиква към мечти. Вдъхновява за стихове. През есента, по време на разходка, трябва да се каже: „Захвърлил своята премяна, лесът...” и т.н.
ЛЕТАРГИИ - Известни са някои, продължили с години.
ЛИНИЯ – Винаги, когато разглеждате статуя, казвате: „Не й липсва завършена линия”.
ЛИТЕРАТУРА – Занимание за безделници.
.
.
Густав Флобер, из "Речник на готовите истини"
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Вто Окт 04, 2005 3:45 pm

Как се случи това и сам не знаеше, но изведнъж сякаш нещо го сграбчи и хвърли в краката й. Той плачеше и прегръщаше коленете й. В първия миг тя ужасно се изплаши и лицето й пребледня от вълнение. Скочи и го загледа разтреперана. Но веднага, в същия миг, всичко разбра. В очите й заблестя безпределно щастие; тя разбра и за нея вече нямаше съмнение, че той я обича, безпределно я обича и че е дошъл най-после този миг...
Те искаха да говорят, но не можеха. Сълзи пълнеха очите им. И двамата бяха бледи и слаби; но на тези бледи и болни лица вече сияеше зората на обновеното бъдеще, на пълното възкресение за нов живот. Тях ги бе възкресила любовта, сърцето на единия криеше неизчерпаеми източници на живот за сърцето на другия.


Достоевски, "Престъпление и наказание"
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Сря Окт 05, 2005 12:36 pm

Стаите в луксозните хотели залъгват окото в първите дни, но скоро от стените и бездушните им мебели ви полазва такава тъга, както и в евтините хотелчета. Блудкав разкош, сладникав мирис в коридорите, чийто източник не мога да установя, но навярно именно това е мирисът на безпокойството, на несигурността, на изгнанието, на ерзаца.
Фоайета на хотели, в които се срещах със баща си, техните витрини, огледала и мрамори - а те са всъщност само чакални. За какво ли? Воня на нансенови паспорти.

Патрик Модиано, из "Вила Тъга"
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Пон Окт 17, 2005 11:02 pm

РЕБЕКА:
Мисля, че тогава бях в състояние да постигна каквото поискам. Тогава все още имах силна и свободна воля. Нищо не можеше да ме спре. Никакви скрупули и задръжки не можеха да ме отклонят от пътя ми... но тогава у мен се появи онова, което пречупи волята ми.... и ме превърна в жалко същество... - (влюбена)

Хенрик Ибсен, из "Ромерсхолм"
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Вто Окт 25, 2005 6:14 pm

Почнаха отново да пият. Благовонните масла, стичащи се от челата им, падаха на едри капки по разкъсаните туники; като опираха пестници по масите, които им се струваше, че се клатят като кораби, мъжете обгръщаха с широко отворени пиянски очи всичко, сякаш за да погълнат с поглед онова, което не могат да вземат. Други вървяха сред блюдата по пурпурните покривки и трошаха с ритници столчета от слонова кост и стъклениците от тирско стъкло. Песните им с смесваха с хриптенето на робите, агонизиращи сред счупените купи. Искаха вино, месо, злато. Крещяха да им доведат жени. Бълнуваха на стотина наречия. Някои мислеха, че са в баня поради парите, които се носеха около тях, или като виждаха дърветата си въобразяваха, че са на лов, и се нахвърляха върху другарите си като върху диви зверове. От дърво на дърво пожарът обхвана цялата градина и гъстите високи храсти, откъдето се заиздигаха дълги бели спирали, сякаш от пробуждащи се вулкани. Виковете се усилваха; ранени лъвове ревяха в мрака.

Гюстав Флобер, из "Саламбо"
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Следваща

Назад към Проза

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron