///

Модератори: vionbg, Radi_Angelov

Мнениеот Hammill » Нед Окт 16, 2005 9:36 pm

Calypso написа:А Морис Мерло-Понти го знам. Философ-феноменолог, нали така? Не случайно носи име на хубаво френско вино.


Тъй, тъй. Но ти не би тръгнала да се опиваш с философия, нали?
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Сря Ное 09, 2005 2:11 pm

Ние далеч не осъзнаваме решително същността на действието. Действието е познато само като причиняване на някакво въздействие (ефект). Неговата действителност се оценява според ползата от него. Но същността на действието е изпълняването. Изпълняването означава: разгръщам нещо в пълнотата на неговата същност, извеждам до нея, producere. Затова изпълнимо е всъщност само това, което вече е. Но това, което „е”, преди всичко, е битието.
Мисленето изпълнява отношението на битието към същността на човека. То обаче не прави и не предизвиква това отношение. Мисленето само го поднася на битието като това, което на самото него му е предадено от битието. Това изпълняване се състои в това, че в мисленето битието идва в езика. Езикът е домът на битието. В неговото обиталище живее човекът. Мислещите и създаващите поезия са пазачите на това обиталище. Тяхното бдение е изпълняването на откритостта на битието, доколкото те в своята реч я довеждат и съхраняват в езика.
Мисленето не става действие едва когато от него произтече някакъв ефект или когато то се приложи върху нещо. [Напротив:] мисленето действа като мисли. Това действие е вероятно най-простото и същевременно най-висшето, защото засяга отношението на битието към човека.

Мартин Хайдегер, Писмо за хуманизма

превод: Христо Тодоров
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Пет Ное 18, 2005 6:46 pm

Който казва Ти, няма за предмет някакво си нещо. Защото където има някакво си нещо, там има и друго някакво си нещо, всяко "то" граничи с друго "то"; "то" съществува само благодарение на това, че граничи със себеподобното. Но каже ли се "Ти", там няма друго нещо. Ти не граничи.
Който казва "Ти", той няма някакво си нещо за предмет, той няма нищо. Но той е осъществил връзката.


Мартин Бубер, из "Аз и Ти"
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Предишна

Назад към Проза

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron