Из "Балада за Георг Хених" - Виктор Пасков

Модератори: vionbg, Radi_Angelov

Из "Балада за Георг Хених" - Виктор Пасков

Мнениеот vionbg » Пет Апр 14, 2006 10:30 am

Тук свършва моят разказ за теб, Георг Хених.

От деня, в който се разделихме, измина четвърт век. Аз вече не съм инфант. Чаках те да дойдеш, както обеща, но ти не дойде.

Не дойде нито в онези последни вечери на късната есен, нито след това. В стаята ми пълзят сенки, но твоята не е между тях.

Въпреки това аз съм сигурен: не си ме забравил.

Но аз бях забравил кой съм! Георг Хених, стани! Отговори ми - каква е съдбата на онези неща, които създаваме с най-голяма любов

- единствените, които сме в състояние да създадем?

Занаятът ли е по-голям от живота, или животът

- от занаята?

Защо на света има хора, които обиждат и унижават майсторите?

Спомняш ли си онзи бюфет? - той продължава да седи в къщи и да жълтее, и огромната му сянка пада върху мен, особено когато дойде вечер и настъпи царството на сенките. Тя ме захлупва, разраства се, стига до прозореца, просва се навън на улицата, върви по-нататък - стоп!

смърт!

Бедността е насилие, мрак, подлост, безчестие,

Кое ни прави алчни, зли и безсърдечни?

Кое ни унизява и принизява?



Цар Саул, обзет от меланхолия, свири на арфа.

Цар Давид, който победи Голиат, посяга към гуслата.

Цар Соломон вади тръстикова пръчица и пише: всичко е суета.

А мен - какво ме чака мен?

Растат инфантите, тежко им.



Защото в онзи ден, когато не намерих гроба ти и не прочетох върху никой кръст твоето име, аз се досетих какво е станало. Мъглата се вдигна пред очите ми и видях - ето, пада вечерта, а в далечината, от една точка в небето започва да се вдига пушилка звезден прах; от нея излиза конник, който бясно препуска: - точката наедрява все повече и повече и ти виждаш, че към теб препуска брат ти Антон. Вее се черната грива на коня, огън изпускат ноздрите му, а ушите ти долавят звук: Антон тръби със своята валдхорна.

Стягай се!

Тръгвай!

Очакват те!

И докато конят танцува пред теб, а брат ти държи с една ръка юздите, ти ставаш от кушетката на старческия дом, слагаш под мишница цигулката, разкършваш тяло и вече не си онзи гном от улица "Волов", който познавах, а младият, едър и синеок мъж, който дошъл в началото на този век в България, за да намери ученици...

- Отново ли тръгваш? Не си и взе поука? - крещи зад гърба ти бедняшкият хор, но ти дори не се обръщаш, само се усмихваш и се мяташ на коня, зад гърба на брат си.



Накъде препускате? - пътят се вие високо в небето, блести яспис и рубин, седем свещника греят и осветяват вратата на дома, в който живее господ.

Ето я огромната небесна зала и там са събрани всички: ангелите и серафимите, Боженка, Йосиф и Антон, Стамен и Вража, Йорде и Манолчо, Вангел с въжето на шията. Лудата по комбинезон и с едната гърда навън, божият син и майка му - всички те молят да сложиш най-после инструмента в ръцете на този грубиян и да му предадеш първия урок по виола д'аморе, защото той има нужда от това. Никакъв творец не е! Претупал е света за някакви си шест дни и е допуснал най-отвратителни грешки.

Научи го на гами и арпеджи, на всички минорни и мажорни тризвучия на любовта, скъсай го от работа! Всеки ден! Все едно имаш неук пред себе си.

А аз - ще робувам в моето царство на занаята и може би някой ден ще стана майстор. Тогава - тогава ще седна и ще напиша една последна книга. И знаеш ли каква ще бъде тя? - най-обикновен буквар.

Няма да му направим живота лек! Не трябва майсторите да търпят невежество и грубост!

Георг Хених, ти, който си на небето!

Цар Виктор говори!

Аз не бързам, но ти не забравяй какво си ми обещал. Ще чакам да пристигнеш някоя вечер с небесната каляска - ти там сигурно си на почит и уважение, -тогава дръпни юздите пред някогашния публичен дом, спри конете и извикай:

- Майстор тръгва! Време няма! Господ моли - книга не забравя!

Тогава ще седна от дясната ти страна, ние ще препуснем с всички сили към небесата, около нас ще гърми и трещи, ще святка и ще проблясва, а ние с теб ще викаме, колкото ни стига гласът:

- Свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде!

Алилуя!

Алилуя!

Алилуя!
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Мнениеот to4ka » Пет Апр 14, 2006 12:41 pm

"Растат инфантите, тежко им. "... А пред очите ми е Йозеф Кронер, не мога да разделя образа от текста. Хубаво, че го напомни.
to4ka
 
Мнения: 180
Регистриран на: Сря Яну 26, 2005 1:18 am
Местоположение: София

Мнениеот vionbg » Пет Апр 14, 2006 1:06 pm

to4ka написа:"Растат инфантите, тежко им. "... А пред очите ми е Йозеф Кронер, не мога да разделя образа от текста. Хубаво, че го напомни.

А ти за филма говориш. Да и той е много добре направен.
Тази книга, както и другите на Пасков "Германия мръсна приказка", "Невръстни убийства" и др. не може да ми омръзне - ама, че заряд.... Де да бяха всичките ни писатели като Пасков и Радичков.
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Мнениеот mira » Съб Апр 15, 2006 10:49 pm

Струва ми се, че си избрал най-силната част за нас, Цар Стан, прочетох го и изтръпнах.
Denuone Latine loquebar? -- In vita priore ego imperator Romanus fui.
mira
 
Мнения: 133
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 11:37 pm

Мнениеот vionbg » Нед Апр 16, 2006 8:48 am

mira написа:Струва ми се, че си избрал най-силната част за нас, Цар Стан, прочетох го и изтръпнах.

Ne, towa e samo finalyt... izob6to v taq kniga prazno nqma.
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am


Назад към Проза

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта