СТЕПНИЯТ ВЪЛК-ХЕРМАН ХЕСЕ

Модератори: vionbg, Radi_Angelov

СТЕПНИЯТ ВЪЛК-ХЕРМАН ХЕСЕ

Мнениеот derail » Съб Окт 21, 2006 7:27 pm

Хесе е много повече от писател

а след повторното рочитане просто нямаше как да не отворя тази тема за "Степният вълк":

"...Тук следва да се каже и още нещо. Съществуват сравнително много хора, които приличат на Хари, мнозина от хората на изкуството спадат именно ъм този тип. Те всички имат две души, две същества в себе си, в тях божественото и демоничното, майчината и бащината кръв, способност за щастие и способност за страдание са също така объркани и враждебни, живеят редом и едно в друго, както вълкът и човекът в душата на Хари. И тези хора, чиито живот е много неспокоен, понякога в редките си щастливи мигове така познават неизразимо красивото, пяната на моментното щастие кипи тъй високо и ослепително над морето от страдание, че това щастие, за кратко пробляснало в сиянието си, докосва и другите и ги очарова. Така възникват като скапоценна бързолетна пянана щастието всички ония художествени творби, в които един единствен страдащ човек за час се издига така високо над собствената си съдба, че неговото щастие излъчва звездна светлина и на всички, които го виждат изглежда вечно и като тяхна собствена мечта за щастие. Всички тези хора, нека делата и творбите им се наричат както и да е, в същност нямат никакъв живот, техният живот не е съществувание, няма облик, те не са герои или творци, или мислители както другите, а животът им е едно мъчително вълнение и прибой, той е нещастен и болезнено разкъсан, ужасен и безсмислен щом не си готов да видиш смисъла му тъкмо в онези редки преживявания, дела, мисли и творби, които засияват над хаоса на едно такова битие.
У хора от този тип се е родила опасната и ужасна мисъл, че целия човешки живот е може би само една зла измама, едно буйно и неспособно недоносниче на прамайката, един див и страховит погрешен опит на природата. Сред тях обаче е възникнала и другата мисъл, че човекът навярно е не само полуразумно животно, а и дете на боговете, отредено на безсмъртие..."
derail
 
Мнения: 9
Регистриран на: Съб Сеп 23, 2006 1:33 pm

Re: СТЕПНИЯТ ВЪЛК-ХЕРМАН ХЕСЕ

Мнениеот Яндра » Сря Ное 01, 2006 5:28 pm

derail написа:Хесе е много повече от писател

а след повторното рочитане просто нямаше как да не отворя тази тема за "Степният вълк":

"...Тук следва да се каже и още нещо. Съществуват сравнително много хора, които приличат на Хари, мнозина от хората на изкуството спадат именно ъм този тип. Те всички имат две души, две същества в себе си, в тях божественото и демоничното, майчината и бащината кръв, способност за щастие и способност за страдание са също така объркани и враждебни, живеят редом и едно в друго, както вълкът и човекът в душата на Хари. И тези хора, чиито живот е много неспокоен, понякога в редките си щастливи мигове така познават неизразимо красивото, пяната на моментното щастие кипи тъй високо и ослепително над морето от страдание, че това щастие, за кратко пробляснало в сиянието си, докосва и другите и ги очарова. Така възникват като скапоценна бързолетна пянана щастието всички ония художествени творби, в които един единствен страдащ човек за час се издига така високо над собствената си съдба, че неговото щастие излъчва звездна светлина и на всички, които го виждат изглежда вечно и като тяхна собствена мечта за щастие. Всички тези хора, нека делата и творбите им се наричат както и да е, в същност нямат никакъв живот, техният живот не е съществувание, няма облик, те не са герои или творци, или мислители както другите, а животът им е едно мъчително вълнение и прибой, той е нещастен и болезнено разкъсан, ужасен и безсмислен щом не си готов да видиш смисъла му тъкмо в онези редки преживявания, дела, мисли и творби, които засияват над хаоса на едно такова битие.
У хора от този тип се е родила опасната и ужасна мисъл, че целия човешки живот е може би само една зла измама, едно буйно и неспособно недоносниче на прамайката, един див и страховит погрешен опит на природата. Сред тях обаче е възникнала и другата мисъл, че човекът навярно е не само полуразумно животно, а и дете на боговете, отредено на безсмъртие..."


много е силно, човекът и вълкът са двата полюса на свръхаза, а хората на изкуството не са ли прескачащите пропастта на съзнанието, да са луди, примерно, в смисъл изгубени... Творецът побира ли света в себе си и трудно ли е на света да го приеме от своя страна... Не знам какви мисли ме спохождат, когато чета нещо истинско, може би демонични...
От великото до смешното има само една крачка
Яндра
 
Мнения: 369
Регистриран на: Съб Авг 21, 2004 5:49 pm
Местоположение: някъде в ...София


Назад към Проза

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта