Виктор Пелевин - Generation „П“

Модератори: vionbg, Radi_Angelov

Виктор Пелевин - Generation „П“

Мнениеот Ivet » Чет Авг 11, 2011 5:44 am

Когато критиците се готвеха да обявят смъртта на руската литература, се появи Виктор Пелевин. Неговите закачливи сатири, изпълнени с философски разсъждения, заемат едни от челните места сред световните бестселъри.
Източник

В памет на средната класа

Дава се под наем:

1. Времето

2. Пространството

Всички мисли, които може да ви хрумнат при четенето на тази книга, са обект на авторско право. Нелицензираното им обмисляне е забранено.

Всички споменати в текста търговски марки са собственост на техните уважавани собственици и всички права са запазени. Имената на стоките и на политиците не са имена на реално съществуващи пазарни продукти и се отнасят единствено към проекциите на елементите на търговско-политическото информационно пространство, принудително индуцирани като обекти на един индивидуален ум.

Авторът моли те да бъдат възприемани най-вече в това им качество. Останалите съвпадения са случайни. Мненията на автора могат да не съвпадат с гледната му точка.

I’m sentimental, if you know what I mean;
I love the country but I can’t stand the scene.
And I’m neither left or right.
I’m just staying home tonight,
getting lost in that hopeless little screen.
Leonard Cohen

Книгата може да се прочете в Читанка

Откъс:

Навремето в Русия наистина живееше безгрижно младо поколение, което посрещаше с усмивка лятото, морето и слънцето — и избра „Пепси“.

Сега вече е трудно да се установи защо стана така. Работата сигурно не е била само в изключителните вкусови качества на тази напитка. И не и в кофеина, който кара децата непрекъснато да искат нова доза, като още невръстни уверено ги вкарва в кокаиновия фарватер. И дори не в баналния подкуп — иска ни се да вярваме, че партийният бюрократ, от когото е зависело сключването на договора, наистина просто е обикнал тази тъмна мехурчеста течност с всички пори на разочаровалата се от комунизма своя душа.

Най-вероятно отговорът се крие в това, че идеолозите на СССР смятаха, че истината може да е само една. И затова поколението „П“ нямаше никакъв избор и съветските деца през седемдесетте избираха „Пепси“ също както родителите им бяха избрали Брежнев.

Както и да е, докато лежаха през лятото на плажа, тези деца гледаха безоблачния син хоризонт, пиеха топла пепси-кола, която се наливаше в стъклени шишета в град Новоросийск, и си мечтаеха, че някога далечният забранен свят оттатък морето ще влезе в живота им.

Минаха десет години и той почна да влиза — отначало предпазливо и с възпитана усмивка, а после все по-уверено и по-смело. Една от визитните му картички се оказа клип, рекламиращ „Пепси-кола“ — клип, който, както отбелязваха мнозина изследователи, бе станал повратна точка в развитието на цялата световна култура. В него се сравняваха две маймуни. Едната пиеше „обикновена кола“ и в резултат на това можеше да извършва някои най-прости логични действия с кубчета и клечици. Другата пиеше пепси-кола и с весело грухтене поемаше към морето в джип, прегърнала две госпожици, на които женското равноправие очевидно им беше през оная работа (когато си имаш работа с маймуни, е по-добре да не мислиш за такива неща, още повече че и от равноправието, и от неравноправието ще ти е еднакво тежко на душата).

Ако се позамисли човек, още тогава е можело да стане ясно, че работата не е в пепси-колата, а в парите, пряко свързани с нея. На този извод ни навежда, първо, класическата фройдистка асоциация, свързана с цвета на продукта, и, второ, логичното заключение, че пиенето на пепси-кола помага да си купиш скъпа кола. Но тук няма да анализираме този клип в дълбочина (макар че именно тук бихме могли да намерим обяснението защо така наречените шестдесетници упорито назовават поколението „П“ „лайномети“). За нас е важно само това, че маймуната с джипа се превърна в основен символ на поколението „П“.

Беше малко обидно да разберем как точно служителите в рекламните агенции на Медисън авеню си представят аудиторията си, така наречената target group. Но пък не можехме да не се възхитим на това колко из основи познават живота. Именно този клип позволи на много населяващи Русия маймуни да разберат, че е дошло времето да се качват по джиповете и да влизат при дъщерите човешки.

Глупаво е да търсим тук следи на антируски заговор. Антируски заговор има, естествено — проблемът е обаче там, че в него участва цялото пълнолетно население на Русия. Така че „Пепси-кола“ няма нищо общо с въпроса. Онова, което се случи, бе част от световен процес, отразен в безброй много книги (достатъчно е да си припомним „В очакване на маймуните“ на Андрей Битов или „Бразавилският плаж“ на Уилям Бойд). Този процес не отмина и Америка, макар че там всичко се разви по съвсем различен начин — „Кока-кола“ съвсем, окончателно и необратимо изтласка „Пепси-кола“ от червеното цветово поле, което за разбиращите от тези неща е равнозначно на победа при Ватерлоо. Това бе свързано с дейността на религиозните десни, които са много влиятелни в Съединените щати. Те не признават еволюцията и „Кока-кола“ по-добре се вписва в представите им за техния свят, защото маймуната, която я пие, си остава маймуна. Впрочем нещо прекалено дълго се разприказвахме за маймуни — а се канехме да търсим човека.
Ivet
 
Мнения: 109
Регистриран на: Чет Май 21, 2009 5:01 am

Мнениеот bobi_deneva » Чет Авг 11, 2011 2:02 pm

Никак нямаше да е зле,ако бяхте ни предложили и превод на български език , от това щеше да спечели както статията Ви, така и ние читателите.
Нека не забравяме приоритетите на публикуващите и четящите във форума на Бунтарите по отношение на езика.
bobi_deneva
 
Мнения: 45
Регистриран на: Пон Авг 01, 2011 9:12 am
Местоположение: КАРНОБАТ

Мнениеот Ivet » Чет Авг 11, 2011 3:39 pm

Ама тя книгата е преведена на български и поста е на български :shock: Тоест, превод на кое?
Ivet
 
Мнения: 109
Регистриран на: Чет Май 21, 2009 5:01 am


Назад към Проза

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 1 госта

cron