Ноктюрно

Модератори: vionbg, Radi_Angelov

Ноктюрно

Мнениеот PLASHKOFF » Нед Дек 02, 2012 3:44 pm

„Любовта не гледа с очите, а с душата…“
.......................................................Шекспир „Сън в лятна нощ“

Борислав се събуди рано сутринта с главоболие. Не му се ставаше. Разтриваше слепоочията си и се опитваше да облекчи болката, но тя се инатеше и не отшумяваше. Не бързаше за никъде, а и нямаше работа. Добре че не живееше под наем.
Родителите му купиха това жилище, докато беше студент, заради желанието му, да остане в София.
Всички казваха, че в столицата има повече възможности за реализация, но за засега не можеше да открие подходящо място за себе си. А беше млад, обещаваш компютърен специалист и добър математик. Даваше таванската си стая под наем и докарваше други странични доходи, така че за сега можеше да си позволи да живее без работа.
Главоболието постепенно отшумя.
Стана, разкърши рамене и си направи кафе. От кофеина главата съвсем се оправи. Изяде два сандвича и запали цигара.
Телефонът звънна настоятелно.
– Ало! Здравей, Сашо! – беше приятелят му – Къде ще се видим? Добре! – и затвори.
Имаха уговорена среща.
Сашо щеше да го чака в кафенето на театъра, което бе наблизо.
Борислав се облече и излезе. Трябваха му десетина минути до там. Избра по-сенчеста маса на лятната тераса. Зърна Сашо на отсрещната страна. Приближаваше към него с две красавици. Неговият приятел не си губеше времето, ама никак. Чудеше се на умението му, да осъществява бързо контакти, особено с нежния пол.
Борислав беше по-скован, и по-затворен от него.
– Здравей! Запознай се с приятелката ми…, – и я представи галантно. – А тази прекрасна дама е нейна братовчедка… – погледна я закачливо.
Катя и Елена / така се казваха момичетата /, се разположиха удобно, и завързаха разговор. Първоначалната неловкост се стопи и Борислав се почувства в свои води. Елена /братовчедката/, беше седнала срещу него и от време на време му хвърляше закачливи погледи. Това момиче обичаше да флиртува, но дали го правеше със всекиго, или само с онзи, когото харесваше…, не можеше да се твърди.
Борислав се питаше и отпиваше на глътки питието. Елена беше прекалено красива. Маслинено-черната и коса, кафявите големи очи, и финия профил на лицето и, галеха погледа му. Под оскъдните летни дрехи личаха овалните и възбуждащи форми.
Всеки мъж би бил впечатлен, от тази красива принцеса. Сашо говореше и заради него, а след това пое и ролята на сервитьор, и на гид в разговора.
Борислав съвсем се изключи, сякаш беше случайно попаднал на тази маса. По едно време приятелят му се усети, че го пренебрегва и реши да се реабилитира за поведението си.
– А Борислав е скромна, но действаща личност и ще го представя от другата му страна.
– Но Сашо, моля те…- прекъсна го той притеснен.
– Не ме прекъсвай…! – отговори Сашо – Аз държа на нашето приятелство и искам дамите да знаят, с кого си имам работа! – усмихна се и продължи уверено – Той е умен и компетентен компютърен гений. За него програмирането е голямо удоволствие. Освен това е и страхотен математик. Говоря ви самата истина. Необходимо е някой, който да го оцени по достойнство и качества.
Борислав се усмихна за самоотбрана.
– Е…, Сашо понякога малко преувеличава… Чак пък гений…! Силно казано. Човек трябва да е амбициозен и последователен в начинанията си. Ако е прекалено скромен и не е агресивен като мен, никога няма да си намери работа, но нека не говорим само за мен… А ти няма ли да кажеш нещо за себе си? – и погледна закачливо към Елена.
Тя му харесваше и това стана ясно на всички.
– Аз ли?! – тя не очакваше такъв въпрос – Според мене последователността и амбициозността на човека зависят от неговия характер и вътрешната му нагласа.
Борислав не очакваше такъв отговор. Не само, че беше красива, но се оказа и интелигентна. От този момент, той вече я гледаше по съвсем друг начин. Май започваше още повече да я харесва. Разговорът им продължи доста необичайно. Накрая заговориха за филми, музика и решиха да се видят четиримата отново. Елена се усмихваше загадъчно, и присвиваше закачливо очи, продължаваше да флиртува с него, а той на свой ред и хвърляше нежни погледи.
След първата им среща, последваха още през това лято, изпълнени с емоции. Връзката им се задълбочи и укрепна. Борислав се отнасяше внимателно към нея, не бързаше веднага да се впусне в любовна авантюра. Желанието му беше да се опознаят по-добре. Не искаше да я загуби и постоянно подхранваше в нея интерес към себе си, и й заявяваше чувствата си. Умееше точно в подходящия момент да я прегърне, или целуне, но изчакваше мига за нещо по-интимно, а той според него още не беше настъпил. На свой ред, Елена оценяваше поведението му и неусетно се увличаше все повече към него. В свободните минути, мислите и се стремяха все повече към Борислав. Започваше да мечтае тайничко за момента, в който ръцете му ще погалят тялото й, и да се случи онова хубаво, и нежно докосване, за което всяка жена мечтае. Скоро желанието и се сбъдна.
Борислав я покани у дома си, за да послушат музика. Беше обещал да и пусне страхотни мелодии и песни, които откри в Интернет, записани на отделен диск специално за нея. Мислеше да и го подари. Въпреки че имаше моменти, когато спореха и не винаги стигаха до едно и също мнение, между тях се установи интимност, която им харесваше. Двамата до този момент, не бяха имали по – сериозни връзки.
Но през тази нощ двата остри камъка някак притъпиха докосването и успяха да преодолеят различията си. Любовта извърши своето чудо и двамата го усещаха, и разбираха.
Неусетно лятото се изниза. Четирите месеца откакто се познаваха, им се сториха много повече. Често Борислав отстъпваше пред упоритостта на Елена, но когато грешеше в преценките и постъпките си, той деликатно и намекваше, че не е на прав път. Стремеше да избягват караниците и обичайните скандали, които останалите двойки имаха. Елена оценяваше това и за нищо на света не искаше да загуби Борислав, макар че често се цупеше и правеше на сърдита.
– Винаги правиш нещата така, че да влезеш в сърцето ми, а и аз понякога съм голям инат… Прости ми… – и го целуваше дълго, сякаш да го умилостиви.
– Такава си ми хитруша и лудетина… – усмихваше се нежно той.
– А ти си несравним артист…Трябвало е да работиш в театъра! – весело го иронизираше.
– Аз ли?! Не обичам скандалите, а и те обичам повече отколкото си представяш, въпреки, че си доста ината, буйна и суетна дама, но ако не беше такава, сигурно нямаше да те харесвам толкова.
– Има ли жена да не е суетна?! – правеше обидена гримаса, но с крайчеца на окото го следеше.
– Ти да не се разплачеш сега ? Ела миличка! – и я притегляше в обятията си, а тя се сгушваше в него и пъхаше ръце под ризата му.
Започна едно лудо боричкане, което неизменно приключи в леглото.
Двамата играеха с удоволствие всеки път, този техен спектакъл и така любовта им беше още по – гореща, и истинска.
Случи се голяма беда и прекъсна тези сладки моменти. Бащата на Борислав почина внезапно. Беше получил инсулт и нищо не можа да му помогне. За няколко дни човекът си отиде, а за единствения му син това бе неочакван удар под пояса.
Боби обичаше баща си и макар че не живееха в един град, говореха често по телефона, и споделяха много неща за живота си.
Борислав трябваше да замине в Бургас за погребението. Не знаеше дали Елена, ще иска да го придружи, затова реши да не я задължава, да пътува с него, освен ако тя самата не пожелае. Ели държеше да бъде до него в този тежък момент и отпътуваха заедно.
Майката на Борислав въпреки събитията и това, че бе съсипана от ненадейната смърт на най-близкия си човек, оцени присъствието на Елена позитивно. Момичето на сина и направи много добро впечатление, и ги помоли да останат още няколко дни, докато свикне с положението, макар че едва ли се свиква лесно и бързо със самотата.
Вечерта Борислав заспа в обятията на Елена измъчен и тъжен.Тогава тя за пръв път разбра, че го обича много и пожела да бъде негова съпруга до края на живота си. Не му каза, тъй като момента не беше подходящ, но като се върнаха в София, му разказа за решението си. Той беше трогнат от искреното и признание, и реши, че е време да опитат да живеят заедно.
Тя се пренесе при него. Застанал до прозореца, Борислав гледаше първия сняг и си мислеше, че понякога смъртта води след себе си и хубави моменти. А навън вятърът свиреше своето зимно ноктюрно за тях.

...
P. S. Разказът е написан по действителен случай.
© Николай Пеняшки – Плашков ; Запазени авторски права
от книгата "ЖАДЕН СЪМ" -2006 г.
PLASHKOFF
PLASHKOFF
 
Мнения: 10
Регистриран на: Нед Фев 03, 2008 2:44 am
Местоположение: Добрич

Назад към Проза

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта